понеделник, 3 ноември 2008 г.

Облекло


Мъжка носия
Ризата се крои от памучно или ленено платно. Тя е къса до над коленете. Състои се от един цял плат – “майка”, която е прегъната на раменете и преминава откъм гърба, така че се получава предна и задна част, на предната има кръгъл отвор за промушване на главата, от него надолу е цепнато и е направена “пазвата”. Отстрани са съшити ръкавите. Те са от цяло платно. На ризата се пришива якичка от бяло платно.
Върху ризата обикновено са обличали дреха без ръкави, вълнена или памучна – “илекь”, краищата му при облечено положение се разминават и горният се закопчава с телени копчета за които има направени “ельмеци”. Но има и такива елеци, закопчаващи се по средата на гърдите “ферменета”, те били изработвани от тъмносин “шаяк”, обшити с “гайтани”. Зимно време носели друга дреха със същата кройка, но подплатена с кожи наричали я “гриж”. В миналото бельо “дольни гашти н’ носеха”. Върху долните гащи или направо /без тях/ е обличана дреха от “диметно” – вълнено или памучно и с тъмен /черен/ цвят, която дреха се нарича “потури”. В горната си част те имат ”чукурлук” през който минава “рукузунь”. На всеки крачол има “пу енъ жоба”. Върху чукурлука на потурите се опасва “повъс” най-често червен или черен, той е широк 20-35 см, а понякога дълъг до 7-8 “лакътя”. С него се опасва корема високо под гърдите и ниско до слабините. Среща се и друг начин на опасване с често усукан “повъс”. Върху пояса понякога се опасва “тасмъ”. При топло време, върху ризата са обличали “шаечна” дреха с дълги ръкави “интирия”.
За предпазване от дъжд и при лошо време са носели дебели вълнени или козякови връхни дрехи стигащи до под коленете. Наричат се “клашникци”.
Краката са обути в цървули “цър’ули”, те са се правили от необработени и изсушени свински кожи, като страната с козината е била оставяна навънка.
Преди да се обуе цървулът, на крака са обували “навуие”. Навущата се увиват високо до под коляното и се пристягат с “тасми”.
На главата си обикно носели “зъбулена” кърпа /лятно време/ или “капа”, “кълпак”. Не е било прието мъжете да ходят гологлави “гашоглави”. Косата си стрижели късо с обикновена ножица. Брадите бръснели с бръснач “?”.

Женска носия

Деведерския женски хор на фестивал в Копривщица
При женската носия “хорма” има значително по-голямо разнообразие, отколкото при мъжката. Ризата – основната й кройка пак се състои от един плат “майка” – прегънат в областта на рамото и образуващ “предница” и “гръп”. За главата е изрязан кръгъл отвор и от него надолу е направена “пазвата”. Покрай отвора за главата е пришита малка “икъ”. От двете страни на предницата и гърба има “кълки”. Ръкавите са от цяло парче на дължина на ръцете до пръстите.
Върху ризата се облича “хустань”. Този фустан има сравнително проста кроика. Върху фустана се препасва “скутьник” – престилка с преобладаващ червен цвят. Отгоре се облича дреха подобна на блуза от черно памучно платно наричана “гришка”.
Забраждане – на главата си носили “тура” – забратчица слагана като шапчица на главата и връзвана с подбрадник ”побараничка”. Тази шапчица е така съшита, че през нея да преминават “плитките” на/от косата. Върху турата се забражда “тестимель”.
Косите си сплитали на “плитки”, като при това техният брой е различен, към краищата им наплитали конец, който се нарича “хунда”.
Като накити носели “ушници” – обеци, наниз от пари, привързан пред ръба на турата над челото и дръги “драндульки”.
В празник или при по-хладно време слагали “летак” с ръкави, съшит от черен шаяк, тази дреха без ръкави се нар. “касак”. Понякога в празнични дни вместо фустан носели “фуста” – бродирана по краищата с “мани - маниста”. А лятно време вместо “тестимель” са използвали “занкуле”.
Забраждането е ставало с кърпа, прегъната диагонално, като средния връх се спуска над плитките и към гърба, а двата странични се завързват под “плитките” или се прокарват под тях и се завързват отгоре на главата. Има и трети начин, където двата странични края се завързват под брадата.
По възрастните жени на кръста си носели шарен “повъс”, с ширина 20 см и дължина до 2 м.
Обуват се с шарени “журате” и “папуци”.