четвъртък, 9 април 2009 г.

Духовно възраждане. Учебно дело

“...Руската имперска политика на Балканите, многобройните руско-турски войни /успешните за Русия/, покровителството на християнските балкански народи от Русия, създаването на гръцка, влашка, молдовска и сръбска държава, това са все събития, които въпреки съпротивата на официалната турска власт довеждат до невъзвратими промени във много области на стопанския и културния живот в империята и до подем в духовния живот и просветното дело и в Тракия”[3]
Приблизителна представа за това как са се развили и протекли събитията в Деведере добиваме от следните записки / автор - неизвестен /.
Записките за летописната книга
За храма “Св. В. М. Георги” с. Камилски дол ок. Ивайловградска.

Настоящите записки са събирани от м. септември до края на м. ноември 1955 г. от благочестиви християни и християнки от с. Камилски дол.
Кога е строен храма, през коя година и за колко години е строен не се знае.
По предание на стари християни храма е бил построен с общи усилия и дарения на селяните, камъните за построяването на храма са носени от християните на гръб и с магарета от местността “Бяла стяна”, далеч от селото на 1 км.
Храмът е строен повече от преди 120 години. /т.е. според автора около:1955 – 120 = 1835 г./

Mестността “Бялa стяна”

Приблизително датиране на строежа на църквата посочва и М.Николчовска от книгата й ‘Ивайловград и покрайнините му през възраждането’: “Църквата в селото е строена през 40-те години на XIX в. и е осветена от епископ Кирил през 1843 г. Това става ясно от вградения над вратата надпис:

“ Сградиа са светае
черква на света
го Георги
енгениета го 1843
отъ Кирила епископ
оть платил свещен
ик Иоан султана
презвитера кир
коза ке Георги.”
Но нека се върнем отново към “Записките”;
Храмът е посветен на Св. В. М. Георги. Той има правоъгълна форма: Размери на храма 19 x 12 = 228 кв.м. Строен е целият от дялан камък, стрехите са от дялан камък и гевгиря е бил граден с дялан камък. Има две врати, които са обиколени с големи дялани камъни. Има 9 малки прозореца,обиколени с големи дялани камуни. Има построена камбанария преди1895 год.,но в 1913 г. е опожарена и разсипана. Сега от камбанарията има основи високи 2 метра, които стоят като старина.
Храмът е осветен през 1843 г. от епископ Кирил, не се знае епископа дали е българин или грък но по името се вижда, че е бил българин. Не се знае на кой светиия са вложени костите в престола. Престолът е бил дървен, през 1913 г. при опожаряването и престола е изгорен. Поставен е нов престол през 1940 г. от мраморна плоча донесен готов от една стара църква, през времето когато е служил свещеник Константин Феодоров. На престолаантимине има и се служи Св. литургия. Храма не е осветен след опожаряването.
Изографиривка на храма не е имало, само обикновено боядисване също и резба не е имало. Имало е в храма 3 полилея но при изгарянето на храма и полилеите са унищожени. Всички икони са унищожени при изгарянето на храма. Сегашните икони почти всички са изработени от художник Кирил Кънев, гр. Калофер. Една икона “Св. Ап. Петър и Павел” е изработена от някой си художник от гр. Търговище 1938 г.
Първи свещеник който е обслужвал селото е свещеник Иван Ламбов родом от с. Покрован, ок. Ивайловградска. От ранна възраст жител на с. Камилски дол и е завършил своя земен път в с. Камилски дол като свещеник, погребан е в църковния двор. Слъжил е от 1843 до 1900 г.
Дейност на свещеника: Закупил е камбана от Цариград, която и до днес 1955 г. се бие. Камбаната е специална поръчка с надпис: “Деведере 1895 г.”. Направена е ограда на църковния двор и камбанария 1995 г. Същият по предание е бил слабо образован и слаба духовна подготовка, защото старите християни предават, че никога не е изнасял проповеди или някакви религиозни беседи.

Метална дарохранителница от църквата “Св. Георги” в с. Камилски дол /М. Николчовска/

Настоятели през това време са били: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Шеню Митрев.

Вторият свещеник - Ставри, родом от с. Драбишна ок. Ивайловградска, Служил от 1900 г. до 1905 г.Особена дейност няма правена, за образованието му нищо не се знае, предполага се според преданието да е с IV – то отделение.
Участвал е от начало с комитите, бил е задържан от турците и пак освободен.
Настоятели: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Вълчо Кочешлиев.

Третия свещеник – Саранди Костов родом от с. Арнауткьой, ок. Ивайловградска. Служил от 1905 г. до 1925 г. със седалище от 1905 г. до 1913 г в с. Камилски дол и от 1913 г. до 1925 г. със седалище с. Кочаш, ок Свиленградска. Образование IV-то отделение. Особена дейност: 1922 г. е направен гевгиря, кован на храма от майстор Тома. Но гевгиря не след много е паднал с целия покрив. През негово време е опожарено жялото село и храма, а именно през 1913 г.
През м.октомври 1913 г. са били вързани всички хора от селото под заповед на турците и вкарани в храма. По средата на храма е имало накладен огън и там са били измъчвани българите, жители на селото. Блъскали ги в огъня, хващали ги и им са навирали главите в огъня да им се палят косите, поставяли им нагорещени железа на голо тяло, бучкали ги с ножове, биели ги с ръце и прикладите на пушките, за да дават пари и злато на турците.
През това време са убили в селото 4 мъже и 3 жени.
След всички мъчения от турците над селяните от селото в храма всички са били свързани и изведени от храма. След извеждането от храма едни от тях са били освободени, а именно деца и жени, а 36 души мъже свързани са били изведени в местността “Кючук кале” далеч от селото 3 км. Там са били избити. Един от същите хора се освободил от веригите и успял да избяга, бил обстрелван от турците, но не бил улучен. Същият който се отървал в този момент се казва Атанас Ангелов. Починал през м.юли 1951 г.
Настоятели през това време са били: Илю Колев /касиер/, Илчо Чопарев, Димитър Шереметов, Вълчо Кочешлиев и Иван Бълчев Лодкарев.

Четвъртия свещеник – Димитър Господинов, родом от ............... със седалище с. Камилски дол служил от 1925 до 1931 г., през негово време е направена църковна къща в църковния двор. Образувал е мъжки хор от певци, от които и досега 1955 г. имаме певец, който редовно служи в църквата. Отличавал се е с ораторски таланти, наричан от селяните “черния поп” и до сега всички го знаят с името “черния поп”. Обичал е да се занимава с политика. Имал е III –то класно /7 – ми клас/ образование. Същият е убит край Ивайловград през 1949 г.

--------

/Това е през времето на социализма и колективизация. По това време в селото е имало тайна организация, мъже от селото, които се укривали в Гърция през деня, а нощем се връщали в селото. “Чения поп” им е бил свръзка, но ги е предал. След като групата е била разкрита, една част от нея са арестувани и изпратени в лагерите в Белене, а семействата им изселени в Северна България. А другата част емигрират в Гърция. Но преди да емигрират убиват попа. (“черния поп” – в смисъл предател, почернил е хора)/
---------

От 1931 г. до 1933 г. са обслужвали свещениците: Коста Божинов /поначало учител/ и свещеник Георги Станчев по начало някакъв секретар бирник. Те са живеели в други села и са обслужвали временно с. Камилски дол. През тяхно време няма никаква дейност проявена в църковно отношение. Свещеника Коста Божинов след това е свещенодействал в с. Щит, ок. Свиленградска където завърши своя земен живот.
Свщеник Георги Станчев е бил на седалище в с. Малки воден, ок. Свиленградска до 1942 г., а след това се заселил в с. Руен, ок. Айтошка.
Настоятели са били същите, които са били през времето на свещеник Димитър Господинов.

Седмият свещеник – Димитър Илиев родом от с. Левски, ок. Старозагорска. Служил е от 1933 до 1937 г. На седалище е бил в с. Бълче поле, ок. Свиленградска. Образование III – ти клас. Дейност: През негово време е възобновен храма 1933 г., като муе направен само покрива без таван. Майстора е Димитър Тодоров Хоретя от с. Камилски дол. Направен е иконостас и архиерейски трон, закупени са 6 икони за долния иконостас. Направени са всички малки тронове за християни от майстор Узунов от гр. Свиленград.
Църковни настоятели са: Сотир Иванов /касиер/, Иван Лодкаров, Георги Куманов и Кръсю Иванов и контролна комисия: Колю Иванов Ламбов и Стратия Колев.

Осмият свещеник Константин Феодоров родом от Русия. Служил е от 1937 г. до 1945 г. със седалище с. Камилски дол. Образование не знам.......
Дейност: През негово време е направен престол от мраморна плоча и 4 икони закупени, 2 за долния ред на иконостаса и 2 за горния ред на иконостаса. Отличен като добър свещеник.
Настоятели: Трифин Ангелов, Атанас Димитров Шереметев, Димитър Костадинов и Колю Стратиев /касиер/ и контролна: Колю Ив. Ламбов, Георги Стоянов и Димитър Димов Димитров.

Деветия свещеник - Тодор Георгиев родом от .........Служил от 1945 г. до 1948 г. със седалище с. Кочас, ок. Свиленградска. Образование.......Дейност няма никаква.
Настоятели: Илия Янев Шереметев /касиер/, Колю Вълчев Кискиня и Сотир Василев; контролна: Георги Стоянов, Димитър Димов Димитров и Колю Иванов Лодкаров.
Десетия свещеник – Сергей Конесен родом от Русия, постоянно местожителство гр. Ивайловград. Служил от 1948 г. до 1951 г. – 10 юли. Образование средно реално руско. Дейност няма.
Настятели: Димитър Димов Димитров /касиер/, Илия Янев Шереметев, Колю Вълчев Кискиня, Сотир Василев, контролна: Георги Стоянов и Колю Иванов Лодкаров.

Единадесетия свещеник – Хрисанд М. Бечев /йеромонах/ родом от Тракия. Образование IV – то отделение. Служил от 10.VII.1951 г. до 20 ноември 1951 г. Със седалище с. Вълче поле, ок. Свиленградска. Дейност: калайдисал кадилницата и й поставил звънчета. Отличен като избухлив свещеник, защото се карал с нстоятелите и прислужника.
Настятели: Димитър Димов Димитров /касиер/, Сотир Ив. Илчев и Димо Сотиров Василев. Контролна: Колю Ат. Туджаров, Георги Стоянов Шереметов и Ангел Колев Сираков.

Дванадесетия свещеник – Никола Вълков Николов родом от с. Момково, ок. Свиленградска. Завършил средно духовно образование. Ръкоположен свещеник на 10 октомври 1951 г. в гр. Ст. Загора в храма “Св. В. М. Димитри” от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент. Въведен в енорията с. Камилски дол на 20 ноември 1951 г. от Архиерейския намесник.”

Учебно дело
“Началото на учебното дело на българите в Източна Тракия е било поставено в 1846 г. а в Западна Тракия 20 години по-късно. Освобождението в 1878 г. ги е заварило без да има български народни училища във всички села”[3]
Ат. Примовски - “За пръв път българско училище в Деведере се открива през 1868 г. Пръв учител бил Таню Дерменджиев от с. Любимец, Свименградско. Училището било килийно”[]
Тук ще си позволя да цитирам една “Историческа справка на нар. осн. Училище ‘Хр. Ботев’ с. Камилски дол” – намираща се в Държавния архив гр. Кърджали. Авторът на тази “Историческа справка” не е известен. Най-вероятно тя е писана от някой от учителите през 1968 г. във връзка с честването на 100 годишния юбилей на училището.

За пръв път българското килийно училище се отворило в с. Камилски дол /Деведере/ през 1968 г. То се помещавало в килия. Пръв белгарски учител е бил Таню Дерменджиев. Той учителствал до 1877 г. /Освобождението на България/. След товаучители били неговите ученици. Килийното училище продължава да съществува до 1885 г. /Съединението на Княжество България и Източна Румелия/. За една година се прекъсват учебните занятия, защото хората подгонени от турците забягват към Бургаско. Връщайки се отново през 1886 г. построяват ново училище и учебните занятия пак продължават. През 1911 – 1912 г. няма учител. През 1913 г. за втори път турците извършват нашествие и изгарят пак училището. През 1916 г. на същото място пак е пстроено ново училище. От 1912г до 1919 г. по причина на войните училището не функционирало. Наново се отворило през 1919 – 1920 г. До 1922 г. училището е с един преподавател.”
Ат. Примовски – “През 1920 – 1921 г. за учител бил назначен Вакеви Илиев от с. Стайково, Македония. За пръв път през 1922 г. били назначени двама учители – Яким Божинов с жена си Мария Божинова, родом от с. Сарамурево, Солунско. През 1931 г. учителката се пенсионирала, а на нейно място идва учителят Димитър Димитров Кръстев, от с. Беброво, Елинско. Яким Бояджиев учителствува до есента на 1937 г., когато се пенсионира. На неговото място е назначена Атанаса Парашкевова. През 1937 г. при училището е открита трапезария, където учениците получават обяд и топла храна. През 1938 г. за учител бива назначен Георги Тодоров Костов, а през 1939 г. – Мара Бакалова от гр. Пазарджик и през 1940 г. Мария Христова от гр. Ст. Загора и Ангел Атанасов Арнаудов от гр. Ивайловград.”[]
“ През 1940 г. е построено ново училище – сегашното – със средства от държавата. През 1945 – 1950 г. училището работи нормално с пълен училищен персонал от 5 души.
Детската драдина се открива за първи път през 1949 г. До 1946 г. начело на училището има главен учител, отпосле директор. От 1945 г. училището работи с начален и прогимназиален курс. През 1968 г. училището в с. Камилски дол навърши 100 години от основаване си.”
Ако все пак се опитаме да резюмираме нещата, те най-вероятно биха изглеждали така: В цялото си 100 – 120 годишно съществуване училището е функционирало може би около 60 -70 години. В ново построеното училище се е училo от I до VII клас включително. Поради скромните капацитетни възможности на последното е възникнала необходимостта не само от двусменна система на провеждане на учебните занятия, но и провеждането на учебни занятия едновременно с два различни класа /напр. I и III, и II и IV/ от един преподавател, в една класна стая, по едно и също време. /Аз самият съм учил по тази система/.

"Ново училище " Екскурзия на Дунав мост – уч.от с. Камилски дол

Ученици от с. Камилски дол – набор 1960 г. Детска градина с. Камилски дол – набор 1954-1955 г

Справка от която се вижда, че и през уч. 1895-1896 училището в с. Деведере не е функционирало.